що ме мама тъй тъжно гледа?
що ме татко всеки ден бие с колана?
що ме много чичковци с бели
дрехи преглеждат?
аз не ща да плача повече
аз нищо не съм направил
обичам мама
искам я в прегръдките си
но що не я сетих?
помня деня кога ме убиха
не знам часове, ни месеци
но ще да е било студено
татко като влезе за ежедневния
бой
с палто беше
едно такова кафяво
меко ми се видя
не даде да го бутна
исках много, много, много…
тоз ден той не ме удари!
аз помня туй
доведе онзи чичо
дето ме застреля ей тъй в ляво
студен беше човекът
не, не
човек – не
ще да е бил някой исполин
злодей
убиец
аз помня, мама плака
чичото извади едно черно
такова голямо, дълго
беше най-щастливият ми ден!
татко не ме би с колана!
що да знам, че минути живот ми
остават?
най-сетне той натисна нещо
черното издаде толкова шум
един лош, студен
в ляво ме промуши
усетих аз
едно хладно, тегаво пробождане
нужно ли беше?
аз само исках да обичам..