Постинг
03.10.2015 00:54 -
Аз съм българче
Аз съм българче, обичам
по стадионите да тичам,
мачове да гледам
и управниците да упреквам.
Живея, мизерувам
на крадците аз робувам,
на поробителите бесни,
залъгващи ни с чалга песни.
Къде са нашите ценности?
В чувал с надпис: ненужни принадлежности?
Или в някъде канала,
където изтекъл ни е морала?
И се питам аз
в този късен час,
в какъв свят живея.
В разголената ера?
Нашето поколение младо
не уважава туй що е старо,
упреква, обижда и унижава
на лошите подражава.
Седи си кротко на дивана,
докато пийва си „ариана“
управлението обижда,
и надежда не вижда.
По чужбина ще забегнем
род и майка ще пренебрегнем,
на държава чужда ще робуваме,
вместо вкъщи да мизеруваме.
Ала една нощ в чужбина,
милеейки за своята родина,
ще решим да се върнем
и майка да прегърнем.
Героите наши, знайни и незнайни
успели са с песни омайни,
татковината да освободят
като игото унищожат.
Апел отправям към вас,
улисана в захлас,
по чужбина не ходете,
по-добре тук живейте.
„По-добре пръв на село,
отколкото последен в града.“
Гласят едни мъдри,
български, слова.
Вслушай се в тях, народе,
и не забравяй, че горе
има сила една,
помагала ти в трудни времена.
Оковите робски счупи,
и повече не се чуди.
За промяна настъпи време,
извършена от потомък
на юнашко
племе…
по стадионите да тичам,
мачове да гледам
и управниците да упреквам.
Живея, мизерувам
на крадците аз робувам,
на поробителите бесни,
залъгващи ни с чалга песни.
Къде са нашите ценности?
В чувал с надпис: ненужни принадлежности?
Или в някъде канала,
където изтекъл ни е морала?
И се питам аз
в този късен час,
в какъв свят живея.
В разголената ера?
Нашето поколение младо
не уважава туй що е старо,
упреква, обижда и унижава
на лошите подражава.
Седи си кротко на дивана,
докато пийва си „ариана“
управлението обижда,
и надежда не вижда.
По чужбина ще забегнем
род и майка ще пренебрегнем,
на държава чужда ще робуваме,
вместо вкъщи да мизеруваме.
Ала една нощ в чужбина,
милеейки за своята родина,
ще решим да се върнем
и майка да прегърнем.
Героите наши, знайни и незнайни
успели са с песни омайни,
татковината да освободят
като игото унищожат.
Апел отправям към вас,
улисана в захлас,
по чужбина не ходете,
по-добре тук живейте.
„По-добре пръв на село,
отколкото последен в града.“
Гласят едни мъдри,
български, слова.
Вслушай се в тях, народе,
и не забравяй, че горе
има сила една,
помагала ти в трудни времена.
Оковите робски счупи,
и повече не се чуди.
За промяна настъпи време,
извършена от потомък
на юнашко
племе…
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 17