няма заглавие

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.09.2015 21:32 - Войник

Автор: mechouho Категория: Поезия

Прочетен: 225 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 22.01.2016 20:42

В един ден на мъка и страдание,
в един ден на болка и отчаяние,
един войник дойде при мене
, в старата колиба и каза:
лельо, моля те вземи ме!
Аз, жената стара,
с болен мъж на рамо,
приех момчето,
ранено от войната,
постлах му в одаята,
вляво от мойта
и зачаках лошите
на предната порта.
Мина ден, минаха два,
и надеждата едва
процеждаше,
че ще живее младото.
Минаха се две недели,
той промълви - имал три лели
инак бил сирак,
човечност отникъде не сетил.
- освен - кай - лельо, от тебе,
добрина не виждах у людете остарели -
и сълзи, чувства втечнени
излизаха без време
от очите младолики,
търсещи майчина милувка.
Една вечер кучето старо,
вързано на двора,
излая три пъти откъм входа
- на враг е -
каза мъжът ми изнемогващ
- викай младото на помощ.
И станах аз,
а врагът навънка вика:
- де е младото, знам че е тука -
и от храсталака стар
видях Христо - войникът -
вдигнал пушка,
насочена към исполинът
- чедо, недей -
докат промълвя аз,
Христо в захлас
натисна онзи спусък
и падна мъртъв лошият със писък.
- лельо, аз ще тръгвам -
процеди ми момчето
- ей грижи се сега за детето -
и видях аз, в сълзи обляна
бебе да плаче при кокошките във дама.
- на добър час, синко -
изплах аз разпиляна
- дано видиш и ти някой ден промяна.

Нагоре