Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2016 10:32 - С поглед напред
Автор: mechouho Категория: Лични дневници   
Прочетен: 371 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.03.2020 22:07


 Събудих се в 5:28, както обикновено. Слънцето още не беше изгряло, но оставаше може би само половин час до появата му. Това му е хубавото на лятото, че изгревът е по-рано сутринта, отколкото е през зимата. Утрото се очертаваше да бъде свежо, най-ранобудните птички бяха започнали да пеят. Всъщност денят започваше добре, жалко, че нямаше да дочакам нощта, за да видя топла или прохладна ще бъде. Да, в този ден щях да се обеся.

Приготовленията ми щяха да бъдат дълги, педантични и стриктни. Изчаках изгрева и си направих кафе, последното ми кафе. Както винаги напълних вода в кафеварката си, сложих точно 5 и половина чаени лъжички кафе, поставих горната част на кафеварката, завих я и я поставих на предварително загретия газов котлон, който притежавах. Измих лъжичката, с която си изсипах кафето, извадих си чаена чаша и зачаках. Трябваше да се насладя на това последно кафе. Рядко си позволявах глезотии, но днес можеше. Извадих от шкафа сухата сметана, която си бях купил неотдавна, с уговорката пред себе си, че няма да консумирам от нея всеки ден, защото струваше пари и трябваше да имам за по-дълго време. Извадих и захарницата, обикновено пия кафето си с 2 лъжички захар, защото захарта е скъпа, но днес реших да му сложа 3, защото исках кафето да бъде сладко, тъй като не знаех каква е смъртта, та ако беше горчива, поне то да беше сладко. Чух, че кафето вече е готово. Изключих газта и отнех кафеварката от котлона. Ах, какъв сладък аромат на горчиво кафе! Щеше да ми липсва. Сипах кафето в чашата се, след което добавих обещаните 3 лъжички захар и лъжичка и половина сметана. Седнах на външната маса и се насладих на кафето си, докато слънцето галеше с топла милувка лицето ми. Последното ми кафе.

Следващата стъпка беше да извадя прането от пералнята и да го простра, винаги пера нощем, защото тогава цената на тока е по-ниска и ми излиза по-евтино. Отидох до пералнята с кафявия си леген и започнах да вадя дрехите си една по една. Този път изпрах жълто-оранжевата си риза, светлозелената тениска, небесносините си джинси, моряшката си шапка, единия ми чаршаф заедно с калъфката, бледосини с тъмносини райета и сивия си анцуг. Излязох навън и започнах да ги простирам в обратния ред на този на вадене. Прострях ги внимателно, а след това се върнах и затворих пералнята, също така и поставих легена отгоре ѝ, където му беше мястото.

Върнах се в кухнята и извадих всичките вчерашни остатъци от храната си. Бях си правил супа. Пилешка. Извадих и половината от останалия ми хляб и го надробих вътре. Сетне излязох и го изсипах на кучето. За себе си приготвих две печени филии, намазани с краве масло, нарязах си един домат и натроших малко краве сирене отстрани в чинията. Обикновено не си купувах нито, масло, нито истинско сирене, но днес можеше, това беше последната ми закуска. Седнах навън на масата и си я изядох сладко.

Часът вече беше 8:26. Следващото ми занимание беше да измета и измия подовете вътре в къщата. Изчистих тоалетната, поставих ново топче тоалетна хартия, измих плочките, обрах паяжините. И така в цялата къща, все пак на погребението ми щеше да има хора и нямаше как да дойдат вкъщи и банята да не е измита, тоалетната хартия да не е сменена и паяжините да не са обрани. Избърсах и стъклата.

Стана обяд. Седнах да хапна. Изпържих си картофи, направих си салата от домати, краставици, сирене и олио и си направих още и две палачинки. Намазах ги с любимото си сладко от боровинки. Измих си чиниите и приборите, които бях използвам за приготвянето и консумирането на храната.

В 13:57 тръгнах за магазина, трябваше да напазарувам за погребението. Купих един пакет жито, 250 грама бонбони, 2 безалкохолни, 3 бири, 1 лимон, един пакет пудра захар, половин килограм боб, един пакет джоджен и един пакет локумени вафли. Общо сметката ми беше 19,53 лв., никога преди не бях правил толкова голяма сметка на магазина. Платих и се прибрах. В 14:31 сложих боба да се вари. Когато се свари, го изпържих. После сварих житото, нагласих го на вкус, сложих го в една чиния, посипах го с пудра захар и направих кръст в средата. В две купи разпределих бонбоните и оставих пакета с локумените вафли на масата. Безалкохолните и бирата занесох в хладилника, защото смятах, че хората ще ги искат студени.

Когато всичко стана готово, се разходих из къщата. Да ѝ се порадвам за последно. Разбирах с какво се бях захванал, сложността на нещата ми беше ясна. Но все пак не се колебаех, дори за миг. Винаги съм се възхищавал на хората, решили да сложат край на живота си. За това се изисква огромна смелост, подготовка, цел. Не е лесно. Аз имах цел и тя беше да видя прекрасния нов свят, отвъд живота. Този живот го бях изживял вече. Всичко постигнах и вече дните ми нямаха смисъл, бях готов за нови светове, изпитания, подвизи. Животът беше колкото един резен диня, хапваш малко, изплюваш черните, ненужни семки и продължаваш да дъвчеш сладко, но всичко беше ограничено. Резенът все някога щеше да се свърши. И ако не консумираш правилно и с достатъчна доза сладост своя резен, няма да разбереш кога ще свърши. В един момент ще се обърнеш и ще си кажеш „Какво постигнах? Как изядох резена си? Как изживях живота си?“. Затова когато се обърнеш, трябва да видиш себе си. Отражението си, в което се чете мъдрост и святост.

Стана 20:03. Минах за последно да видя дали съм спрял газта, дали мивката не капе, дали съм изключил бойлера, да събера и да сгъна прането, да нахраня кучето, да проверя дали пътната врата е заключена.

Вързах примката на ореха, който растеше в двора ми. От там имаше идеална гледка към залеза. Донесох едно малко столче до бесилото. Събух обувките си и ги сложих встрани. Стъпих на столчето. В този ден дойдох с изгрева и реших, че ще си замина със залеза. Преметнах въжето около врата си, погледнах към залязващото слънце и рекох:

– Към прекрасния нов свят! – усмихнах се и се отпуснах на въжето, ритайки столчето.

 

Край 



Тагове:   смърт,   ново,   обесване,   залез,   Изгрев,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mechouho
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20791
Постинги: 23
Коментари: 3
Гласове: 17
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031